Право на защита на честта, достойнството и професионалната репутация

Какво означава това право?

Лекарите, медицинските сестри, акушерките и останалите медицински специалисти имат право на защита срещу обиди, клеветнически твърдения и други противоправни посегателства върху тяхната чест, достойнство и добро име.

Това право не означава, че медицинските специалисти са защитени от всяка критика. Тяхната работа е свързана с живота и здравето на хората и има висока обществена значимост. Поради това тя закономерно е предмет на засилен обществен интерес, контрол и обсъждане, а границите на допустимата критика могат да бъдат по-широки.

Пациентите и техните близки имат право да разказват за преживяното, да изразяват неудовлетворение, да поставят въпроси, да подават жалби и да критикуват действията и отношението на медицинските специалисти. По-високата търпимост към обществена критика обаче не означава задължение да се търпят обиди, съзнателно разпространявани неистини или безпочвени обвинения в престъпления и тежки професионални нарушения.

Критика или накърняване на репутацията – каква е разликата?

При преценката дали едно изказване представлява допустима критика, или противоправно посегателство върху доброто име, е важно да се разграничи оценъчното съждение от твърдението за конкретен факт.

Оценъчното съждение изразява лично мнение, впечатление или преживяване. То не може да бъде доказано като вярно или невярно по същия начин, по който се проверява един факт.

Например:

• „Не съм доволен от отношението на лекаря.“
• „Според мен прегледът беше повърхностен.“
• „Не получих достатъчно информация.“
• „Не бих препоръчал този специалист.“

Подобни изказвания по правило представляват лични оценки. Те могат да бъдат неприятни или остри, но това само по себе си не ги превръща в клевета.

Фактическото твърдение, обратно, съдържа конкретно обстоятелство, което може да бъде проверено. Например:

• „Този лекар няма диплома.“
• „Медицинската сестра беше употребила алкохол по време на дежурството.“
• „Лекарят поиска пари, за да извърши лечението.“
• „Този специалист е фалшифицирал медицински документи.“

Когато подобни твърдения не отговарят на истината и накърняват доброто име на медицинския специалист, те могат да бъдат основание за търсене на защита по граждански или наказателноправен ред.

Границата невинаги зависи само от отделната дума или изречение. Съдът преценява цялостния контекст, начина на изразяване, общественото значение на темата, фактическата основа на критиката и дали изказването допринася за обществен дебат, или цели единствено унижаване и злепоставяне.

Какво е важно да знаете?

Високата обществена значимост на медицинската професия предполага по-широка възможност за обсъждане на качеството на медицинската помощ, поведението на специалистите и организацията на лечебните заведения.

Медицинският специалист следва да проявява търпимост към:

• отрицателни мнения и оценки;
• публично споделяне на пациентски опит;
• въпроси относно правилността на лечението;
• жалби и сигнали до компетентните органи;
• критика, която има достатъчна фактическа основа и е свързана с въпрос от обществен интерес.

Не всяко твърдение, което впоследствие не бъде доказано, представлява непременно клевета. Пациентът има право добросъвестно да подаде жалба или сигнал, когато разполага с основания да смята, че е допуснато нарушение. Подаването на сигнал до компетентен орган следва да се различава от публичното представяне на недоказано обвинение като безспорно установен факт.

Същевременно свободата на изразяване не дава право на:

• съзнателно разпространяване на неверни позорящи факти;
• приписване на неизвършено престъпление;
• отправяне на унизителни квалификации към личността;
• организирано публично злепоставяне чрез неверни твърдения;
• публикуване на лични данни или друга защитена информация в нарушение на закона.

Един и същ израз може да бъде оценен различно според контекста. Например думата „некомпетентен“ може да представлява допустима, макар и остра оценка, но в определена публикация, разгледана като цяло, може да има и обиден характер. Затова не е правилно предварително да се приема, че конкретна дума винаги е законна или винаги представлява нарушение.

Как може да бъде потърсена защита?

Когато медицински специалист счита, че неговата чест, достойнство или професионална репутация са накърнени, той може да потърси правна помощ и да прецени кой механизъм е приложим към конкретния случай.

Практически е важно да бъдат съхранени доказателствата за публикацията или изказването, например:

• снимки на екрана, на които се виждат съдържанието, авторът и датата;
• адресът на интернет страницата или публикацията;
• електронна кореспонденция;
• аудио- или видеозаписи, когато са създадени и използвани по законосъобразен начин;
• свидетелски показания;
• нотариален протокол за установяване на съдържание в интернет, когато това е необходимо.

Нотариалното удостоверяване не е единственият възможен начин за доказване, но може да бъде полезно, когато съществува риск съдържанието да бъде изтрито или променено.

В зависимост от обстоятелствата медицинският специалист може да потърси:

• преустановяване или премахване на противоправното съдържание;
• опровержение или корекция;
• обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди;
• наказателноправна защита при данни за обида или клевета;
• право на отговор, когато са изпълнени специалните условия на медийното законодателство.

Наличието на публикация или отрицателен отзив не води автоматично до отговорност. Дали е извършено нарушение и дали са причинени вреди се преценява от компетентния съд според конкретните факти.