Право на определяне на диагностичния и лечебния план

Какво означава това право?

Лекарят носи професионална, етична и юридическа отговорност за всяко свое медицинско решение. Затова именно той определя какви изследвания са необходими, каква диагноза може да бъде поставена и кое лечение е най-подходящо според състоянието на пациента.

Родителят има право да получи пълна и разбираема информация, да задава въпроси, да поиска второ медицинско мнение и да даде или откаже информирано съгласие за предложеното лечение. Това право обаче не включва възможността да определя диагностичния или лечебния план вместо лекуващия лекар.

Какво означава това на практика?

Лекарят определя медицинските решения въз основа на своите знания, професионален опит, медицинските стандарти и състоянието на конкретния пациент.

Това означава, че той има право и задължение:

• да прецени кои изследвания са необходими;
• да определи кога са необходими консултации с други специалисти;
• да избере най-подходящото лечение;
• да откаже прилагането на лечение или процедура, които счита за медицински неоправдани или опасни.

Родителят има право да не се съгласи с предложения лечебен план, но не може да задължи лекаря да приложи лечение, което противоречи на професионалните стандарти или би поставило детето в риск.

Какво не означава това право?

Професионалната автономност на лекаря не означава, че той може да отказва диалог или да не предоставя информация.

Родителят има право:

• да получи разбираемо обяснение за поставената диагноза;
• да разбере защо се назначават или не се назначават определени изследвания;
• да бъде информиран за ползите, рисковете и възможните алтернативи;
• да поиска второ медицинско мнение;
• да откаже предложеното лечение по реда на Закона за здравето.

По същия начин лекарят не е длъжен да назначава изследвания, медикаменти или процедури единствено по настояване на пациента или неговите близки, когато няма медицински основания за това.

Ако родителят не е съгласен с предложения лечебен план

Когато родителят откаже предложено лечение или диагностична процедура, отказът следва да бъде надлежно документиран съгласно Закона за здравето.

Лекарят трябва да:

• предостави необходимата информация за възможните последици;
• отрази разговора и направения отказ в медицинската документация;
• предприеме действията, предвидени в закона, когато случаят е спешен или животът на детето е застрашен.

Какво е важно да знаете?

Понякога родителите желаят да бъдат приложени определени медикаменти, изследвания или терапевтични подходи, за които са получили информация от интернет, социалните мрежи или други източници.

Лекарят няма право да назначи лечение само по настояване на пациента или неговите близки, ако то противоречи на медицинските стандарти, добрата медицинска практика или според професионалната му преценка би могло да навреди на пациента.

По същата причина лекарят не носи задължение да назначава всяко поискано изследване, когато не намира медицински основания за него.