Право на професионална автономност и отказ от медицинска помощ

Какво означава това право?

Лекарят носи лична професионална и юридическа отговорност за всяко медицинско решение, което взема. Затова законът и професионалните етични правила защитават неговата професионална автономност – правото да преценява какво лечение е медицински обосновано и как следва да бъде проведено.

При определени условия лекарят може да откаже извършването на преглед, консултация или лечение, когато това не поставя живота и здравето на пациента в непосредствен риск.

Това право не съществува, за да ограничава достъпа до медицинска помощ, а за да гарантира, че тя се извършва при условия, които позволяват безопасно и професионално упражняване на лекарската професия.

Кога лекарят може да откаже медицинска помощ?

Правото на отказ може да бъде упражнено само при наличие на обективни основания, например когато:

• липсва необходимото доверие между лекаря и пациента, което прави провеждането на лечението невъзможно;
• пациентът или неговият придружител упражнява физическа, словесна или психическа агресия спрямо медицинския екип;
• поведението на пациента или придружителя сериозно възпрепятства оказването на медицинска помощ или нарушава правата на останалите пациенти;
• системно не се спазват предписанията, отказват се необходимите изследвания или по друг начин се прави невъзможно безопасното провеждане на лечението.

Кога лекарят няма право да откаже?

Правото на отказ има ясни граници.

Лекарят не може да откаже оказването на медицинска помощ, когато:

• пациентът се намира в спешно състояние или животът му е непосредствено застрашен;
• законът изисква незабавно оказване на медицинска помощ;
• отказът би довел до непосредствен риск за живота или здравето на пациента.

В тези случаи задължението за оказване на медицинска помощ има предимство.

Какво не е основание за отказ?

Самото упражняване на законните права на пациента не може да бъде основание лекарят да прекрати лечението или да откаже медицинска помощ.

Такива случаи са например:

• искане за второ медицинско мнение;
• желание за достъп до медицинската документация;
• задаване на въпроси относно диагнозата или лечението;
• изразяване на несъгласие с предложеното лечение;
• подаване на жалба или сигнал до компетентна институция;
• отказ на пациента да даде информирано съгласие за определена манипулация или лечение.

Тези действия представляват упражняване на законни права и сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ от медицинска помощ.

Как следва да постъпи лекарят?

Когато са налице законови основания за отказ и случаят не е спешен, добрата професионална практика изисква лекарят:

• да обясни спокойно причините за отказа;
• да документира подробно обстоятелствата в медицинската документация;
• когато е възможно, да насочи пациента към друг лекар или лечебно заведение, за да не бъде прекъсната медицинската грижа.

Правилното документиране защитава както правата на пациента, така и тези на медицинския специалист.

Какво е важно да знаете?

Правото на отказ е изключение, а не правило.

То следва да се прилага ограничително и само когато има реални и обективни основания. Не може да бъде използвано като средство за отказ от лечение на „неудобни“, „претенциозни“ или критично настроени пациенти.

От друга страна, никой медицински специалист не е длъжен да търпи насилие, обиди, заплахи или поведение, което прави безопасното упражняване на професията невъзможно.